Antanas Andassarov ou la peinture à l'instinct, 2005
C'est une peinture métaphysique», observe cet amateur éclairé devant les toiles d'Antanas Andassarov. «Vous avez tout à fait saisi le sens de mes tableaux», répond le peintre dans un bon français teinté d'accent.
Antanas est bulgare, mais francophile depuis l'enfance. Le travail issu d'une recherche de ces derniers mois autour du nu féminin est exposé depuis ce week-end à la boutique l'Indigo, Place du Temple, à Valence. Les oeuvres ont déjà séduit les visiteurs présents au vernissage. On explore avec l'artiste le corps féminin, un nu expressionniste, métaphorique. «Ce tableau -là se nomme1" trace ", explique Antanas, ce n'est pas une femme, c'est la trace de la femme dans ma tête, l'idée de la femme ». C'est de façon instinctive que le peintre l'habille de tons chauds, de rouges et d'ocrés, car c'est cela que lui inspire la femme, celle qui donne la vie, celle qui enveloppe de sa chaleur et d'ajouter : «La nature est féminine».
Атанас Андасаров, изложба живопис в метал и хартия, зала “Параклиса” на НХГ
Любомир ЛЕВЧЕВ, в. Труд, 13-11-2003 г.
Към таланта на Атанас Андасаров имам старо пристрастие. Това е неудобна позиция,- особено за човек, на когото не му е работа да пише за изложби. Но художникът се е погрижил да забравим това, което сме виждали. Той е заменил старите съображения с ново въображение. Изложбата ни носи чара на откритието. Така че сама се открива.
Но аз бих могъл да издам една малка тайна - поетичното Веселин Ханчевско заглавие на експозицията “Между желязото и нежността” не е внушено от необичайното съчетание на „материалите", а е подсказано от небезизвестната фея на изкуството Бисера Йосифова. Изглежда, че тя се е уплашила да не би идеята й да прозвучи претенциозно, та избяга чак в Китай. И дори е взела за заложник министър Абрашев.
"Това е някакво кьоше от моята душа", казва Атанас Андасаров за новата си изложба, открита от поета Любомир Левчев (на снимката вляво) в зала "Параклиса" на НХГ.
В експозицията, наречена "Между желязото и нежността", той комбинира акварел, ръчна хартия, релефи, за да стигне до силата на чистия метал.
Атанас Андасаров е роден през 1949 година В село Елешница, Благоевградско. Записва Художествената академия в София, където учи само една година, след което продължава обучението си и завършва през 1973 година Дрезденската художествена академия, специалност “Живопис” в ателиетата на професорите Кетнер и Мрожчински. Излага свои картини в много самостоятелни и общи експозиции както у нас, така и в чужбина. Награждаван е с отличия В България и зад граница. Негови творби са притежание на галерии и частни сбирки в България, Австрия, Германия, САЩ, Китай, Гърция и други.
Всяка творба на Атанас Андасаров, излязла изпод четката му, има свои история, случайни съвпадения и тайни закономерности, от които успява да извлече незримата трайна същност на нещата. Той рисува своята земя при изгрев и залез, зима и лято с жълтите и сините цветове на природата. В картините му звучат впечатленията от красивата хармония, от първоначалното впечатление -земята е сива, а небето - светло, цветовете се докосват така, сякаш си нанасят рани. Привидно нефигуративните мотиви в картините на Андасаров са всъщност отделни части от действителност, изразена с чистите стойности на формата, цвета, светлината и пространството, които той успешно пресътворява и преоткрива. С цената на много жертви той успява да извоюва свободата да бъде себе си.
в. 24 часа, 04-06-2001 г.
“Една храбра четка”, казваше за Атанас Андасаров ерудитът Кръстан Дянков.
Художникът е направил изключителен подарък за приятели и ценители на връх 51-ия си рожден ден. В Галерията за чуждестранно изкуство е подредил 51 картини от различни творчески периоди - пейзажи, портрети, графики, абстракции от ръчно изработена хартия.
Пишейки за художника, би било редно да предложа поне минималната биографична информация - къде е завършил и специализирал, какви изложби е правил до момента, кои колекции притежават негови картини, - но си представям гневната му реакция и се отказвам. "Какво значение имат тези факти? Кого интересуват?" - би възкликнал той.
Не че е прекомерно скромен или склонен да подценява личността си. Просто му е вродена позабравената вече мъжка категоричност, която издълбава рязка граница между значителното и несъщественото, между случайната повърхност на факта и невидимата, но съдбовна същина.
Елисавета Мусакова, Литературен вестник, 11-10-1992 г.
На 15 септември в галерия “Крида-арт” г-н Кръстан Дянков откри изложбата на Атанас Андасаров, от чието последно появяване измина не много, но достатъчно време, за да се усети неговата липса в художественото пространство.
Показаните платна са малко на брой, но представят направеното от художника в периода между 1990 и 1992 г. Ако с предишните си работи той разкриваше пристрастие към гротесково преиначената форма, към портрета, в който живописната материя се разтегля и размива по определен начин, за да предаде индивидуалните, винаги уловени с ирония черти на модела, то сега преобладават статични композиции и главно пейзажи. Получава се впечатлението, че авторът нарочно се обръща към един различен в сравнение с досегашните му творби подход.
Авторска изложба в галерия “Крида арт”
Атанас Андасаров наново ни събира в пъстрия свят на своето изкуство, за да покаже този път не толкова портрети, както по-рано, колкото пейзажи. Веднага трябва да добавя: пейзажи на разума. Далечни асоциации, водещи към Кандински и Густав Климт.
За мен, неизкусения, тези на пръв поглед вътрешно разкъсани композиции са стегнати в безмилостното менгеме на колорита и логиката и греят като прозорци в слънчево време. От тях лъха мощна земна стабилност, която парализира сеизмографите на мимолетното капризничене.
сп. Изкуство, брой 7 / 2008 г.
Елена Попова
Не бях имала случай да се срещна с изкуството на Атанас Андасаров и се отправих към галерията на “Руски” 6 с предчувствието за сблъсък с живописен конгломерат от “изми”, възприети от художника по време на следването му в Дрезден (за какъвто намекваха критическите бележки на мой колега в пресата). За радост, преценката на колегата според мен се оказа не особено точна. Така става, информацията относно мястото на художественото образование на творците ни амбицира на всяка цена да открием съответните стилистични влияния и обучението в ГДР автоматично провокира най-малкото прикачването на етикета “немски експресионизъм”. Както казва Ортега и Гасет, “без предубеждения не могат да се създават убеждения”. Случва се подобни “предубеждения” дори да се окажат правилни. В този случай не са.