Авторска изложба в галерия “Крида арт”

Атанас Андасаров наново ни събира в пъстрия свят на своето изкуство, за да покаже този път не толкова портрети, както по-рано, колкото пейзажи. Веднага трябва да добавя: пейзажи на разума. Далечни асоциации, водещи към Кандински и Густав Климт.

За мен, неизкусения, тези на пръв поглед вътрешно разкъсани композиции са стегнати в безмилостното менгеме на колорита и логиката и греят като прозорци в слънчево време. От тях лъха мощна земна стабилност, която парализира сеизмографите на мимолетното капризничене.

Една храбра четка дири в картините му храбри вътрешни аналогии, водещи до свободно изграждане на внушението, до една неограничена органичност на образното послание. Поразен съм от съзнанието, че те звучат ту като афоризми, ту като сентенции, които не могат да бъдат опровергавани. Виждам благонамерени деформации, подчертаващи авторовото пристрастие към един или друг детайл, сякаш понякога изучаването на детайла е било предварително самопоставената негова задача. Откривам припламващи хитровати огънчета, намиращи се в пространствена алогичност, но и тук човек открива път към личната космогония на художника, вплела добрина И' усмивка със странни предупреждения за опасността от разпадане на визуалната цялост.

За да сътвориш тези откровени самопризнания, трябва да си стъпил непоклатимо на земята, онази пиринска твърд, от досега с която като че добиваш сила Антеева.

Атанас Андасаров я пренася замислено и убедително върху платното, а за нас не остава нищо друго, освен да се вслушаме с поглед в неговите обрамчени реплики. Без- да си самоизневерява, той и сега за пореден път убеждава публиката, че неговата ниша в изобразителното ни .изкуство е циментирана в категоричен монолит.

Кръстан Дянков, в. Култура, 22-09-1992 г.

Вижте факсимиле на публикацията в прикрепения файл.