Изложба на Атанас Андасаров, сп. Изкуство, 2008 г.

сп. Изкуство, брой 7 / 2008 г.

Елена Попова

Не бях имала случай да се срещна с изкуството на Атанас Андасаров и се отправих към галерията на “Руски” 6 с предчувствието за сблъсък с живописен конгломерат от “изми”, възприети от художника по време на следването му в Дрезден (за какъвто намекваха критическите бележки на мой колега в пресата). За радост, преценката на колегата според мен се оказа не особено точна. Така става, информацията относно мястото на художественото образование на творците ни амбицира на всяка цена да открием съответните стилистични влияния и обучението в ГДР автоматично провокира най-малкото прикачването на етикета “немски експресионизъм”. Както казва Ортега и Гасет, “без предубеждения не могат да се създават убеждения”. Случва се подобни “предубеждения” дори да се окажат правилни. В този случай не са.

Първата си самостоятелна изложба Андасаров прави цели 15 години след дипломирането си (случай, сам по себе си нетипичен за традиционната състезателна практика у нас) - а това означава, че си е дал достатъчно време да осмисли и преодолее влиянията, белязали ранните му творчески прояви, каквито и да са били те. Да превъзмогне изкушенията на ефектните, драматични живописно-пластически решения и да се подчини на естествения отмерен ритъм, свойствен за артистичния му темперамент и чувствителност.

Подбраните от художника пейзажи и натюрморти обогатяват представата за посоката на творческите му търсения, но портретният жанр е този, в който интимното светоусещане рефлектира с цялата си дълбочина и емоционална многобагреност, с богатството на гледните точки и необичайните ракурси към познатите, близки обекти и теми от ежедневието. Защото очевидно Андасаров не спада към творците с компенсаторна нагласа, за които изкуството е алтернатива на прозаичното им битие. Напротив, той е силен с умението си да вижда отблясъците на красотата в привичното, баналното обкръжение, в обикновените, с нищо неоткрояващи се ситуации, в най-простите и непринудени човешки действия и състояния. Безизкусно, някак непреднамерено разположени между рамките на картинното поле, неговите образи напомнят нережисираните фрагменти от живота, прелетели край прозореца на експресен влак - случайни късове от нечие битие. Краткият миг, през който проблясват пред погледа, свлича от тях праха на повторяемостта, ослепително излъсква контура им и ги превръща в откровение. Бегъл жест на ръката внезапно разбулва характер, мимолетен поглед - биография, извивката на силует - съдба. Всичко е преходно, променящо се, но вече извън кадър - “фотоувеличението” на фиксирания миг обаче, повтаряйки сюжета на Кортасар, започва своето автономно съществувание върху платното, като разнищва и оголва простичките тайни на човешкия живот.

Такова активно, динамично взаимоотношение с модела, при което пространствените характеристики на картината са мотивирани от една темпорална призма на възприятие, само по себе си предлага достатъчно интересни резултати на фона на статичния подход на мнозинството портретисти. В случая обаче “остранението” на художника е още по-пълноценно като позиция, тъй като става въпрос не за преодоляване на видимостта в процеса на творческо анализиране на малко познати образи, а за интерпретацията на модели, подбрани без изключение от кръга на най-близките - жена, приятели, колеги. Действително особена, детска непринуденост на възприятията е необходима, за да пристъпиш към добре изучен обект сякаш за пръв път, отхвърляйки бремето на предварителното познание, и да откриеш в случайните, неаранжирани състояния онези красноречиви линии или детайли - откровение,
които водят към ново тълкуване на познатото, към себеизявата на внезапни, непредвидени черти на модела. Така в ”Портрет на Б”, “Портрет”, “В ателието” различните ракурси към един и същ характер разбулват неочаквани психологически пластове, а в портрета на Л. Прахов едва загатнатото потрепване на ръката, фиксирано още преди да се е оформило като движение, и лицето с широко разтворени очи, уловено в израза на някакво светло удивление пред непроницаемите загадки на битието, разкриват не просто действената натура на скулптора, а самото й интимно ядро: невинната страст на мислителя към самостоятелно проникване в териториите на първопричините.

Но ако в тези и в други портрети чертите, фиксирани от случайността върху платното, деликатно допълват и нюансират представата за човека без драстични психологически акценти и без присъди, то в “Семеен портрет” същият подход закономерно довежда до категорична оценъчна позиция. Контрастът между изпитите интелектуални черти на мъжа с болезнена бръчка между веждите и гладкото, самодоволно, неодухотворено лице на жената рефлектира в образите на децата, където се изостря до крайност. Това е творба, в която зад хармонията и привидното спокойствие на компонентите се таи напрегнат сблъсък на характери и съдби, една камерна драма.

Подобна двойственост на емоция и рационална оценка личи в “Стефан Стамболов” -един твърде нетрадиционен вариант на исторически портрет, налагащ витална личностна представа за този изключително сложен и противоречив характер, досега твърде рядко привличал вниманието на художниците.

Нормално е да има и несполучливи решения. Сред обкръжението на споменатите значителни сполуки неприятно се откроява “Жена с брошка” - евтина, преексплоатирана алегорична съпоставка между възрастна жена и портрета й като младо, хубаво момиче на стената. Тук Андасаров отстъпва от присъщия си изобразителен принцип на ненамеса, на нережисирано претворяване на мигове от течението на живота. По правило както в портрета, така и в другите жанрове най зрелите му произведения са тези, в които, без да пояснява и поучава, пресъздава очарованието и дълбочината на прости, близки, опознати в ежедневието мотиви. Сред пейзажите такъв е “Нашата уличка”, сред натюрмортите - “Работна маса”. Изобщо добри резултати гарантират преди всичко самопознанието, изясняването на особеностите на собствения творчески натюрел и естественото придържане към него.

Вижте факсимиле на публикацията в прикрепения файл (PDF)

AttachmentSize
Izlozhba-na-Atanas-Andasarov-Izkustvo-2008.pdf605.89 KB