Атанас Андасаров, сп. Арх и Арт, 2002

Атанас Андасаров е роден през 1949 година В село Елешница, Благоевградско. Записва Художествената академия в София, където учи само една година, след което продължава обучението си и завършва през 1973 година Дрезденската художествена академия, специалност “Живопис” в ателиетата на професорите Кетнер и Мрожчински. Излага свои картини в много самостоятелни и общи експозиции както у нас, така и в чужбина. Награждаван е с отличия В България и зад граница. Негови творби са притежание на галерии и частни сбирки в България, Австрия, Германия, САЩ, Китай, Гърция и други.

Всяка творба на Атанас Андасаров, излязла изпод четката му, има свои история, случайни съвпадения и тайни закономерности, от които успява да извлече незримата трайна същност на нещата. Той рисува своята земя при изгрев и залез, зима и лято с жълтите и сините цветове на природата. В картините му звучат впечатленията от красивата хармония, от първоначалното впечатление -земята е сива, а небето - светло, цветовете се докосват така, сякаш си нанасят рани. Привидно нефигуративните мотиви в картините на Андасаров са всъщност отделни части от действителност, изразена с чистите стойности на формата, цвета, светлината и пространството, които той успешно пресътворява и преоткрива. С цената на много жертви той успява да извоюва свободата да бъде себе си.

- Господин Андасаров, вие сте от поколението, което минава през етапи на творческо развитие. Не шумите около себе си, но винаги предлагате интересни теми за вашия кръг почитатели. Не се съмнявайте, че и архитектите са сред тях.

- Истина е, че имам много приятели архитекти и често съм работил в екип с тях за разрешаване на различни пластически пана, мозайки, стенописи, витражи. А що се отнася до това дали човек шуми около себе си или не е по-скоро въпрос на вътрешна нагласа и темперамент.

Аз рядко правя самостоятелни изложби и то единствено когато реша, че завършвам някакъв етап и посока на развитие, чиито търсения трябва да бъдат показани, тъй като една изложба позволява те да бъдат погледнати под друг ъгъл, в случая чрез картините. Миналата година направих едно голямо представяне с над 60 работи в Галерията за чуждестранно изкуство под мотото “50 + 1”. Това беше една своеобразна закачка с пропуснатата възможност за юбилейна изложба.

- Имате ли някакви спомени и носталгия по времето, когато бяхте шеф на Студиото на военните художници? Липсва ли ви динамиката на онази творческа атмосфера днес?

- Определено не мога да кажа, че изпитвам носталгия към нещо, което явно е изживяло своето време. И ако има някаква нотка на носталгия, тя е по-скоро по отминалата младост и чудесното взаимодействие с колегите от студиото. Контактът с много от тях и до днес не е прекъснат. Мисля, че динамиката е в самите нас и това определя интензивността на работата ми. Всеизвестно е, че професията ни е предопределена.

- Вие сте творческо семейство от художник и изкуствовед. Промени ли нещо назначаването на вашата съпруга Бисера Йосифова на този отговорен пост?

- Винаги е нож с две остриета да имаш до себе си критик. Защото човек може да се остави бита да разруши чудесните духовна връзка и взаимодействие в професионални спорове и съгласия понякога драматични. Както е добре за един художник да има насреща си коректива, така е добре за един критик бързо да усети обратната връзка. Назначението на моята съпруга промени по-скоро битовите ни взаимоотношения и заедно със сина ми почувствахме, че животът ни стана малко по-труден. Иначе ние сме зрели, разумни хора и промени от подобно естество в живота не могат да имат съществено значение. Може би моите “приятели” ще станат повече за кратко време. Навремето Буш -старши сподели: “Колко много хора започнаха да ме бият на голф след като престанах да бъда президент.”

- Какъв автор сте - драматичен, оптимистичен или с годините променяте собствения си мироглед?

- Нито едното, нито другото! Постоянен! Аз работя бавно и картините ми не са резултат на бърза реакция и рефлекс спрямо дадено преживяване, а са сума от множество наслагвания едно върху друго, размишления и чувства. Като погледна назад във времето виждам, че работите ми чисто формално доста се разминават, но дълбоко в същността си те са изказ на един и същ художествен възглед. В този процес има място и радостта от чистата игра. По този начин художникът е в състояние да запази своята младост, непосредственост, а дори и доза наивност.

Почти винаги картините ми са плод на някакво силно действително преживяване. И душата ми откликва по своеобразен начин. Това означава, че ако съм видял някакъв интересен пейзаж аз ще го нарисувам директно. А ще се опитам да преосмисля и възпроизведа една друга истина със средствата на живописта. Винаги съм се
стремял цветът да бъде основен носител на идеята. Работя предимно живопис с маслени бои, а напоследък се върнах към водни техники - акварел, гваш, които бяха характерни за началото на моя творчески път. Те носят една свежест на усещанията, която ми се нрави. Напоследък се заигравам с едни пластически експерименти с ръчна хартия, а оттам крачката до чистото релефно разрешаване на плоскостта е къса. Тъй че материалът не е от решаващо значение, когато човек има какво да сподели и да го направи с радост.

- Какво да очакваме от вас оттук нататък?

- Пак същото, но малко по-добре. Известно е, че художникът, както пишат умните люде, бил изтъкан от страсти и съмнения. Аз мисля, че това е напълно вярно. Търсещият човек трудно би застанал на едно място и би извикал: “Аз пристигнах!” Винаги остава желанието да продължиш, да изминеш още един отсек от предопределения си път. И винаги знаеш, че няма да можеш да го извървиш до край.
В момента работя следващата си изложба, която възнамерявам да направя през ноември.

Радвам се на възможността от страниците на вестник “Арх & Арт борса” да поздравя моите приятели архитекти, а и всички други почитатели на сериозните изкуства.

Разговаря Донка ЛЮБОМИРОВА

Вижте факсимиле на публикацията в прикрепения файл.

AttachmentSize
Atanas-Andasarov-Arx-i-Art-2002.pdf1.24 MB